„След края на Студената война светът вече не е същият”. Тази констатация е част от съзнанието ни, от ежедневието ни и ни кара да живеем в постоянна несигурност, виждайки заплаха за съществуването ни постоянно и навсякъде.
Свободата е правото на избор. Колкото повече са възможностите на човек да избира, толкова повече той е свободен. Човечеството си е извоювало правото да избира собственото си съществуване и в същото време си е поставило граници на тази свобода. Но това право не трябва да носи заплаха за другите. Съвременният свят повече от всякога се нуждае от свобода, от спокойствие, от равновесие. Нима войните, гладът, етническото и религиозно противопоставяне, тероризмът не са част от даденото право на избор? И кой, ако не самото човечество може да спаси себе си от оковите на такава свобода? Това вече не е само проблем. От това зависи нашето общо бъдеще.
Свободата е истинска, когато не се страхуваме от нея. От какво се страхуваме сега?
Кое ни кара да изпитваме това чувство на безпокойство, да възприемаме заобикалящия ни свят като враждебно настроен, да се страхуваме, да подозираме всеки около нас и той да ни се привижда като потенциална заплаха за сигурността ни?
Страхът от терора. Страхът, формиран чрез насилие.
Тероризмът като насилие над духовността на личността.
Тероризмът като насилие над човешката мисъл.
Тероризмът като насилие над цивилизования избор.
Тероризмът като насилие над правото за развитие.
Ще може ли човечеството да ликвидира този човешки избор?
Как сегашната глобална социална система може да се справи с тероризма, тъй като той е не само продукт, но се купува и продава от самата нея?
Тероризмът е обусловен от социални конфликти – между Севера и Юга, между социални класи и неравенството им, между религиозни и етнически общности.
Насилието над духовното пространство, интелектуалното и личностното самоопределение не само осакатява, но и води до безумия.
Нима комунизмът и фашизмът не са вид тероризъм? Нима великата демокрация и нейните носители не са съвременните терористи? Не е необходимо да убиваш винаги физически. Достатъчно е да убиваш вярата, ценностите и мечтите. От тук насетне следва духовната нищета. Духовно низкият е по-голям терорист и от фанатика.
Насилието над мисълта ражда гении. Но и диктатори. Мисълта не може да се взривява с бомби и самолети. Тя не може да се продава нито за петрол, нито за територии, нито за власт. Тя не може да се унищожи. Но заради нея има и тероризъм, и война, и глад, и разруха. И кой е по-големият мислител? Този, който натиска копчето на безумието, или този – отсякъл тази ръка? Мисленето е основен атрибут на човека. Но трудно е да бъдем хора, когато сами все още не сме осъзнали това.
Нима не е тероризъм, когато те заливат с информация? Когато самият ти не можеш да се намериш в цялото информационно пространство? Когато изпитваш страх и несигурност, когато гледаш подозрително и с недоверие не само съседа си, но и този, в когото истински си вярвал? Мислене и манипулация са различни състояния на личността, но събрани заедно дават хранителна среда на тероризма. Защо се гледа на ефекта от това какво се представя, как, защо и на кого се съобщава? Защо се търсят визуални образи, отчайващи или подканващи аудиторията към определени действия? Защото тероризмът знае, че всеки човек със своите субективни възприятия и въображения може да реагира по всяко време на системната пропаганда, на излъчваните внушения, на “промиването на мозъци”, на заплахата над жизненоважни ценности. Ето по този начин се създава криза в емоционалното състояние, която засилва усещането за несигурност. Информационното общество е изтънченият, съвременният вид тероризъм. То приканва към насилие, заклеймява го, всява страх, крие се от него, поддържа го. И защо? За да захранва поовехтелите мисли на безсмислени човешки приумици?
Защо цивилизованият избор е неприемлив? Защо трябва да се страхуваме от него? Защо трябва да избираме между Севера и Юга, между социални класи, между религиозни и етнически общности, когато всеки е „влязъл” в своята орбита? Слънцето е едно за всички. Всеки има правото на съществуване и достоен живот. Всеки има правото на избор. Ако след време се разочарова от него, за това нямат вина останалите. Това не е повод да отнемеш свободата на другите с идеята да станеш по-свободен.
Тероризмът е война. Война на мисли, на чувства, на идеи, на отхвърлени и проиграни шансове. Тероризмът е хазарт, който носи печалба. Но и крах за този, който се включи в него. Въпросът е, че веднъж завъртяна, рулетката не може да спре. Може да я спре само човечеството, ако реши да оперира тумора, който сам изхранва.
Но защо тероризмът промени света? Защо говорим за него като за ново географско откритие? Защото сме пропуснали времето на реакциите. И защото не сме обърнали внимание на причините. А може би, защото сами сме ги създали и дори не сме осъзнали какво сме направили. Сега трябва да инжектираме адреналин за събуждане. Да живеем истински във времето и да попитаме собствената си съвест и правителствата: Защо има война в Ирак, в Ливан, в Кюрдистан, в Чечня, в Ангола, на Балканите? Защо все още противопоставяме исляма на християнството? Защо един език не може да бъде равноправен с друг? Защо трябва да има НАТО и ЕС, когато всички сме за справедливост? Защо не можем да решаваме сами за АЕЦ „Козлодуй”?
Нима тероризмът е вече и в душите ни? Да.
Трябва да се води война срещу тероризма. Противникът е ясен. Ние самите, като част от една обществена глобална система. Ако успеем да се преборим със себе си, със собствения си егоизъм и нетолерантност, вероятно няма да се случи отново „11 септември”, „Локърби” или „Испанското метро”. Истина, воля, сигурност (икономическа и духовна), културна идентичност, всеобща заинтересованост, военна достатъчност и цивилизационна глобализация са лековете срещу тероризма. Останалото е безсмислено упорство.
„Национално” означава и „човешко”. Когато една нация осъзнава себе си като субект на съзиданието, тогава тероризмът е просто едно нормално обективно явление. И колкото по-ясно и по-рано тази нация изкорени мотивите, причините и неизбежността на терора като начин на съществуване, толкова по-рано и по-трайно тя остава в историята. Дано осъзнаем смисъла на живота като ценност, смисъла на това да сме силни и свободни заедно, за да можем да се преборим със страха от терора.
2 Kоментара за сега ↓
RICH // 24 ное, 2006 //
Можеш ли да видиш психопата в себе си?
НЕ.
Ако го откриеш, то значи, само ти можеш да го победиш.
rock // 25 ное, 2006 //
Терор е италианска дума, означава уплаха, страх, ужас. Мисля, че понятието тероризъм се появява за първи път някъде през 18-ти век във връзка с Френската Революция. Означава “насилие”, което предизвиква страх. Тероризмът се упражнявя от хора, групи от хора или институции, които чрез насилие искат да постигнат собствени цели.
В общ аспект би могло да се говори за държавно-монополен тероризъм, етно-национален тероризъм, социално-политически и фанатично-религиозен тероризъм, интернационален тероризъм, идеологически и духовно-морален тероризъм, транснационален тероризъм, военен тероризъм и т.н. Извършва се от групи, обединения, организации, партии, институции и др. Мотото на тероризма е насилие, подтискане, потъпкване на права, манипулация и дори унищожение с цел постигане на собствени привилегии, права, система и политически закони.
Във всеки социално-политически строй е имало и има изяви на тероризъм, като той е по-ярко изразен в обществата с управленчески диктатури. В такъв смисъл би могло да се говори за диктатури при фашизма, в някои етапи-периоди от комунизма, диктатури в страни от Южна Америка, Африка, Азия, Европа и др.
Може ли да се говори за тероризъм на индивида и в какъв аспект? Тероризъм ли е когато детето измъчва домашната котка, когато баща му го набива, шефът му го уволнява, директорът на фирмата “премества” шефа, фирмата фалира поради конкуренция от други, те пък-от своя страна поради такава от страна на монополи…, правителства…, държави…?
Всеки вид насилие на индивид или група от индивиди, дори то да не е с политически цели би могло да се определи като вид тероризъм в по-тесен аспект. Събирането на индивидите в обединения, партии, организации, общества, правителства, държави, съюзи и пактове между държави е една потенциална среда за възникване на тероризъм. Цялата тази глобализация увеличава потенциалната опасност от тероризъм. Той става по-прикрит, но и по-хищен. Поглъщането на по-слабия от по-силния се превръща от природен закон за естествено оцеляване при животните в обществен закон с цел обогатявяне, доминиране, властване и подтискане. Т.е. излиза, че качествата на тероризма са заложени в човешкия индивид.
Как да се борим с тероризма? Да променим човека? Да променим себе си? Ми той човека си е не само със садистични, но и с мазохистични наклонности…Такъв се е родил, формирал и не ще да се промени, опитва се (и това е добре), но колко ще успее “един Господ знае”.
Все пак хубаво е да се мъчим да се борим с тероризма, да се опълчим против него. Да се самоконтролираме и активно да се самовъзпитаваме, да влияем и на други… Ами ако това влияние се превърне в принуда и организирана борба? Да не започнем с антитерористични или дори “превантивни” и военни мерки (целта оправдава средствата), което не е нищо друго освен чист тероризъм.
Коментирай