Всичко започна на шега. И в това има едно “неделимо” ядро, някакъв атом на свободата.
Интернетът сякаш беше една - отначало техническа - шега, от която израстна… да, да - индустрия, информационен феномен, милиарди долари … да, но като че ли най-важното - свобода. Свобода по чувство и като нова реалност.
И за да дойда по-бързо на темата: от скоро в интернет има нова шега, нов “майтап”, под смешно техническо-компютърджийското име Web 2.0.
Ако с една дума трябва да кажа какво се разбира под това понятие, то тя ще е “участие”, или с две - “активно участие”. Или по-различно: “Ти си там и прави, каквото ти харесва”.
Всичко започна пак като на шега: хора, отделни хора, излизат със своя глас в пространството, в океана от информации, страници и гласове на мрежата. Само по себе си - нищо ново, нищо невиждано. Но типично за интернет - “количествени промени прерастват в качествени”. Да, май Маркс го е казал, жалко! Но това, което имам предвид е:
Интернетът по същество е и до днес нищо повече от връзки между компютри, нули и единици, които пътуват оттук натам и обратно. Нищо ново от вероятно 70-те години насам. Едва с “количественото” порастване на капацитетите на компютрите и на връзките се стигна до възможността за удобно ползване и разпространение (като “удобно” преди 10 години е смешно в сравнение с днешния стандарт). В един момент - изведнъж и бързо - мрежата стана популярна, достъпна, ползваема.
Тогава експлодира и фантазията на хората, какво може да се направи в нея. Появиха се e-mail, милиони страници, библиотеки, вестници, магазини и пр. и пр.
Не знам до колко и как в България в средата-края на 90-те тази еуфория по новата технология точно бе възприета, но на Запад тя бе полет, ново време, нова икономика, но и крушение скоро след това, отрезвяване, след като големите надежди се сблъскаха с твърдостта на реалността и потънаха, завличайки много, много средства, пари, амбиции…
Но технологията не само, че остана, тя бързо се разви и - поне на мен ми изглежда така - достигна нов качествен скок:
Само преди няколко години хората в интернет бяха изключително потребители. Ако не считаме e-mail и форумите, главно беше пасивно възприемане на информация. Web 2.0 характеризира активното участие и активното създаване и оформяне на интернет-пространството. От всеки и от многото. От който пожелае.
И тук по принцип - нищо ново. Собствана webpage, каквито са всъщност всичките Web 2.0 “новости”, не е “нова Америка”. Но, мисля, има две остновни причини (в смисъл: новости) за да говорим за нещо ново:
Преди, изграждането на една интернет-страница беше далеч по-сложно начинание. Най-малкото така, че да изглежда и да функционира що-годе като “професионалните”. Минимален брой хора и до ден днешен са в състояние да “дешифрират” HTML-код, a какво остава - да го съставят. За друго въобще да не говорим. Сега има стандартизирани продукти, които позволяват за минути да си там и да си на едно и технически, и на вид издържано, и за 90% от случаите достатъчно ниво. Вратата е отворена…
Втората основна причина за израстването на Web 2.0 е все по-интензивното ползване на интернет във всевъзможни области. От една страна, хората придобиха опит с новата медия, ползват я повече и “по-смело”. От друга, търсенето на информация във виртуалния свят (с всичките си тук удобства и въпреки недостатъците си) създава предлагане: търсената информация достигна сфери, в които носителите й са конкретни хора.
Точно преди да прекаля:
Web 2.0 започна с личните дневници (блогове), които започнаха да се свързват помежду си и да създават малки мрежи от сродни теми или просто приятели. Много се говори за “личен прочит и организация” на информацията в интернет, който не може да бъде постигнат от търсачките. Вероятно много от това е така. Но най-вече, хората отново получиха лесен достъп, този път до “дейната”, “създателна” част на интернета. И се започва пак с фантазията, но без гаранции. Какво всичко е възможно…
От миш-маша на дневници, пълни със всевъзможни словоизлияния, приличащи на сапунени опери, на ученически лексикони, сред розовите пеперудки на тинейджърки и програмистките проблеми на “tech freaks”, сред това безумие на свободата, се появяват и ценни, понякога много ценни автори, свободна журналистика и публицистика, която вдъхва на целия лекомисен хаос дълбочина и значение и… може би оправдание…
Може би. Защото свободата няма оправдание. В безумие ме хвърля въпросът “Е, какво ни донесе демокрацията?” Ако я чакаш да ти донесе нещо, нищо не си разбрал. “Свободен или не” не подлежи на избор между “предимства и недостатъци”, между колко ще ми донесе едното и колко другото.
Има само един избор: свободен. И след това се надяваш хората да направят нещо от това. И дори да не стигнат много далеч - без значение. Продължаваш да се надяваш.
“Е, какво ни донесоха блоговете?”. Не е нужно оправдание. Ще видим.
С тази статия бих искал да открия две “серии”: есета-за-интернет и Web-2 (съответните етикети под статиите). В първата предвиждам мисли за комуникацията, свободата на словото, изместването или не на “класическите” носители на писмеността и идеите в новото време и пр. Във втората - “по-весели” неща: какво се случва в мрежата, интересни страници и функции, до къде е българското развитие и т.н.
10 Kоментара за сега ↓
el nin0 // 13 ное, 2006 //
Интернет – свободата наистина!
Изкушавам се да се върна 30-40 години назад, но без историческите подробности по създаване на мрежата.
Почти всеки знае, че в онези години СССР и САЩ си противодействат с всички сили, във всички направления и особено във военното. Първообразът на Интернет, създаден през 1969 г., обслужва изключително военното министерство на САЩ. Това е и годината, в която Никсън става президент на САЩ. Вероятно е съвпадение, но според някои анализатори, от президентството на Никсън, а не на Рейгън, започва разпадането на СССР, а с това и на цялата т.нар. “социалистическа система” в Европа.
Несъмнени са заслугите на президенти като Никсън и Рейгън за безславния край на съветския социален експеримент. Но чели ли сте нещо смислено за ролята и приноса на Интернет за рухването на комунизма?!
Днес глобалната мрежа обхваща почти целия свят, дори Китай и Куба, с доста големи ограничения, разбира се, но работи!
За някои хора в България Интернет е своеобразен завършък на един двубой между свободата и робството, тиранията и демокрацията, истината и лъжата.
За някои хора в България Интернет е своеобразно продължение, част от този двубой.
За мен е свобода наистина, не на шега!
В “световната енциклопедия” ни обясняват, че изписано с малко “и” итернет означава “машинарията” в глобалната мрежа, а с голямо “И” – информацията, която се обменя. Винаги изписвайте Интернет с голямо “И”, дори да е неправилно от граматична гледна точка.
destroyer
Eeyore // 17 ное, 2006 //
Хм, свободни ли сме от интернет (или Интернет) - това е въпросЪТ.
Смятате ли, че свободата на данни, инфорамция, файлове и прочее таквизи хубавини ни е направила свободни? Нека да поразсъждаваме върху това, дали РС-тата не обхванаха целия ни живот и че без тях не можем.
Седим по цял ден пред тях, извършвайки служебните си задължения, а после се прибираме, за да застанем пак пред тях… да прочетем новини, виц, или да свалим някое файлче (филм, музика и т.н.)…
Защо хората са започнали да пишат блогове… Дали не е, защото имат нужда да споделят свойте мисли, чувства и просто да пообщуват …. е след като са пред РС-тата е естествено да потърсят този метод за комуникация….
Ето, аз за себе си мога да кажа, че отдавна не гледам новините по която и да е ТВ… имам си достатъчно новинарски сайтове…
Ами децата пред блока…. Едно време играехме на фунийки, а сега сестра ми играе “в мрежа” Counter Strike. Фунийки “в мрежа” не се играят…
Провокативно е, нали?
Leo // 17 ное, 2006 //
Ако погледнем по-просто на нещата - ами какво ни пречи да четем книги или да гледаме телевизия (та нима телевизията не беше средство No 1 за “затъпяване”!?)? И на фунийки децата могат да играят…
Явно нещо ни се струва (отчасти) по-привлекателно в интернета.
Въпросът беше в това, не как ще оценим ползите, ами че имаме възможността. Или просто, да, свободата…
Vanya // 20 ное, 2006 //
Чета коментарите по тази безкрайно интересна тема и не мога да не поставя още един акцент, търсейки мненията ви.
Споделяте ли все по-ширещото се мнение, че стоенето пред компютрите (все по-често с това се подразбира ползването на Интернет изобщо или чатенето, или форум-общуването) е заплаха за истинското, т.нар. пълноценно общуване “очи в очи”? Че по този начин човек намира удобен заместител и преодолява затрудненията в социалния си живот? Че Интернет комуникацията (на този сайт също!) е форма на патологично неумение да се изправиш пред “живия живот” (помните ли това клише от до-демократичните времена?) и закърнява все повече уменията ни да се справяме не само с човеците до себе си, но и със собствената си идентичност! Дали за вас nick-а е шизофреничен опит да бъдете някой друг, дали му се радвате като на възможност да пофлиртувате със скритото у себе си, или е просто елемент от един регламент, който Интернет пространството изисква - като правило в една игра като всяка друга? А може би предпочитате истинското си име… Не стана ли мрежата постепенно и неусетно всъщност неделима част от живота, нещото, което ни лишава от избор да не го избираме, защото без него просто не можем…Или можем, но “не сме в час”, бавни сме, изостанали сме, неуки сме… и каквото там произтича от опита да проявим “стил”, отказвайки се от нея. Казвам “стил”, защото се сетих за един мой университетски преподавател, когото потърсих 15-тина години по-късно, за да го свържа с колежка (във филологическите среди това е подсъдно - правилно е “колега”!), живееща в чужбина, и имаща желание да го избере за научен ръководител. Както разбирате, нейните идвания в България са спорадични, така че беше особено важно да си разменят e-mail, ISQ-номер или каквото там използва преподавателят. За мой потрес, и на колежката също, господинът беше направил своя избор - никакъв Интеренет, никакви компютри… има телефони и лични срещи. “Аз съм демодиран”, каза той, и за кой ли път усетих в това суетата му да е различен, наопаки… И не ми хареса, защото в случая това не вършеше работа. Не беше изостанал, просто отказваше да приеме живота такъв, какъвто е станал, докато чете пожълтелите страници на иначе европейската си дисциплина.
rock // 23 ное, 2006 //
Усещам, че започвам да се “придържам” към свободата и започва да ми се струва, че ставам “роб” на тази свобода. Излиза, че ако човек е зависим от свободата, май вече не е свободен. Е да, ама свободата дава право на свободен избор. Е, добре…
Интернет ми дава информация, разширявя моя кръгозор, обогатявя ме. Това уж е така.
Има обаче и друга страна на въпроса. Информацията тече, залива ме, усещам че губя дъното под краката си, започвам да потъвам и изпитвам страх да не се удавя. Седя пред монитора като омагъосан, взирам се в него с болезнен поглед и продължавам…
Дали някакъв паяк не ме обвива в своята паяжина, пеейки ми приспивна песен за свободата…? Аз пригласям сладко и изведнъж се сепвам…къде съм…, къде е истинската свобода, тук в Интернет, или някъде навън сред ПРИРОДАТА…? “Е, студено е навън”- казвам си - “…ще си седя при компютъра на топло”. Право на свободен избор. Продължавам да се взирам, очите започват да ме болят, усещам, че започвам да приемам формата на изгърбена костенурка, заспиваща върху клавиатурата, чувствам че гръбначният ми стълб е станал на осморка. Пиша и същевременно усещам, че сънувам… Сънувам, че някой ми казва да зарежа интернет, да спра компютъра, да стана, да се раздвижа, да не си уморявам очите повече, да погледна през прозореца и се порадвам на слънчевата светлина (…е, в момента е нощ ), да подишам чист въздух, да се върна към по-простото, по-обикновеното “по-елементарното” и старомодно съществуване…, да си отдъхна от сайтове, писма, е-мai-ли, редове…
Е, не казвам, че искам да стана мормон и предпочитам да живея без ток, радио и телевизия, която също ме залива с информация, полезна и безполезна… Не казвам, че искам да се изолирам… Но къде е границата между правото да си свободен и истинското желание да си свободен? Ако се лиша от Интернет, няма да мога да кореспондирам с приятели, да черпя “важна” информация, да пиша в момента, публикувайки този материал…Е, ама има и други начини за черпене на информация, за кореспондиране, за писане на материали… Сещам се за горките деца, които не само не играят на фунийки, футбол и т.н., но прекарват не само деня, но и детството си пред компютрите. Това детство ли е? Е, такова са си избрали, въпрос на свобода…
Усещам, че започвам да опявям като стара баба за вредата от компютрите (а по-рано пишех въодушевен статии за тях и за внедрявянето им в училище), за това колко вредят те на очите, мозъка, гръбначния стълб и други някои части на тялото… Абе те такива баби живели по-рано сто години, ходели на воля свободни… Решавам да се събудя, защото, “хлътнал” в Интернет, усещам, че съм се сгърчил и упоил от вредните лъчи на компютърната радиация, очите продължават да ме болят…, но аз съм свободен, или по-точно зависим от свободата. Какво да направя…, имам право на свободен избор… Не мога да разреша този въпрос, понеже свободата ме прави зависим…
Свобода ли е това или шега, черен хумор, превърнал се в гротеска…???
rock // 24 ное, 2006 //
Ще добавя още нещо към темата.
Ставаше дума за неограничените възможности на Интернет. Вицът, който ми разказа моят добър приятел Ангел Шишков от София и който бих искал накратко да преразкажа, доказва техническата съвършеност, огромната полза от Интернет и помощта, която той ни оказва, особено когато сме уморени, разсеяни или не съвсем наясно как се работи с него:
Мъж заминава по работа за Австралия и отсяда в хотел. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си, която се готви да го посети за няколко дни. Обаче случайно обърква адреса и без да озсъзнае грешката си, изпраща писмото.
В същото време, някъде в Европа, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Сломената вдовица решава да си провери електронната поща за съболезнователни писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът и дотичва в стаята, намира майка си на пода, и хвърля поглед на екрана, на който пише:
До: Моята любяща съпруга
Тема: Пристигнах!
Дата: 24 Ноември, 2006г.
Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш толкова скоро. Токо-що пристигнах. И тук има компютри, можеш да изпратиш писма на своите любими. Виждам, че всичко е приготвено за твоето пристигане. Нямам търпение да се видим! Надявам се, пътуването ти да е също така безпроблемно, като моето.
Послепис: Не взимай много дрехи, адски е горещо тук!
Vanya // 24 ное, 2006 //
Страхотно!
Milenka // 21 фев, 2007 //
“Свободата - тази земна благодат!” - това е мисъл на националния герой на Унгария - Лайош Кошут, от ХІХ век. А днес, в ерата на интернет - да добавим, и НЕЗЕМНА!
blacksnoopy // 26 мар, 2007 //
Web 2.0 … The Machine is Us/ing Us
http://youtube.com/watch?v=6gmP4nk0EOE
dsamardzhiev // 26 дек, 2007 //
Ползвайте интернета по предназначение за нещо полезно, било то да играете шах, да прочетете нещо за здравето, за храненето, география, история, задачи, лекции и какво ли още не, иначе всичко друго е затъпяване! Успех!
Коментирай