Public Republic Art Studio

Лица на глас

Екип:
Наталия Николаева (Главен редактор)
Николай Николов (Видеооператор)

Амазонката на Варое

“Амазонката на Варое”
Автор: Боян Биолчев

Жанр: Роман
Издателство: Книгоиздателска къща „Труд”, 2005
Редактор: Никола Кицевски
Технически редактор: Станислав Иванов
Художник: Борис Драголов
Коректор: Недялка Кирякова
ISBN: 954-528-561-3
Книгата е спечелила: Награда „Български роман на годината – 2006” на фондация „Вик”
Книгата е преведена на: Английски език (преводаческа компания „EVS Group”, 2007); френски език (изд. „Анабет”, 2008)
Книгата може да се намери в: Книгоразпространителската мрежа на Книгоиздателска къща „Труд”.

Анотация

Романът „Амазонката на Варое” е писателска игра с историята. Патетиката на историците ни и патриотарското съчиняване на наши въображаеми приноси към цивилизацията, за които няма историческа следа, са примамливият мираж за ироничното, самоироничното и реално човешкото наблюдение на автора. В крайна сметка, ние сме такива, каквито сме, но е необходимо само да се видим. Можем да се обичаме и без да сме тържествено измислени от самите себе си.

Хуморът е ключ към реалността на VIII век, чиято история не е написана от самите българи, а е скалъпена от византийски хронисти, които никак не са горели от желание да ни величаят. Романът не иска да коригира хрониките, не желае да наставлява историческите ни бързописци – просто иска да открие това, което не може да го е нямало, за да ни има сега – любов, смях, първична ненавист, нелепа съчувственост, ранносредновековен снобизъм, диктатура на човешката долница и апология на ума, колкото и да го няма.

„Амазонката на Варое” е сюжетен роман, който е интересен за всяко ниво на читателското търсене. Всеки тип четене, от сюжетното до високоинтелектуалното, ще намери в него по нещо понятно, интригуващо. И в крайна сметка в романа има и смях за всички, и тъга за онези, които проникват в по-дълбокото.

Критика

„Сюжетът на романа е исторически и разказва за VIII век, когато се обединяват трите първични елемента на българската народност – прабългари, славяни и траки. Отвъд шаржа на народопсихологическите теории за етноспецифичния характер на българите, книгата говори за универсални човешки преживявания и трансисторически проблеми – любовта, алчността, изневярата, приятелството, войната, изкуството…”
Юлия Йорданова, “Амазонката на Варое по света и у нас” – “Public Republic”, 25 февруари 2009 г.

Linia

“Боян Биолчев е сред писателите, които владеят лекото писане – под леко имам предвид писане, което по великолепен начин удържа двупластовостта. Първият пласт е пластът на изказа: игрив, наситен с хрумки, запомнящ се. Вторият е скрит, до него се стига, ако нещо те закачи, ако се оставиш на внушенията, тогава зад лекотата изникват възможности за нови и нови прочити и за размисъл.”
Амелия Личева, “Вглеждане през усмивка” – „Култура”, 2006 г., бр. 6

Linia

“Ако литературата, ако текстът у нас имаше сила, Боян Биолчев вече щеше да е обект на физически атаки от националистите. От една страна, слава богу, не е така: нашите писатели не могат да пострадат като колегите си Толстой, Казандзакис, Рушди, Уелбек…; от друга – техните послания, за жалост, оказват ефект много ограничен. “Амазонката” няма сили да повдигне обществен дебат, академично-изнежено създание е, но истината е, че нито една литературна творба не би имала тези сили у нас сега.”
Драгомир Ценов, “За книжния пазар, медиите и онзи, който трябва да чете, но много прилича на Годо” – „Посредник”, 2007 г., бр. 2

Linia

„Амазонката от Варое” не е първият псевдоисторически роман в българската литература, но е пионерно явление като пародия на този жанр. Това е най-дългият български хумористичен роман. Основен похват на пародията се явява бурлеската, основаваща се на ярък контраст между извисения сюжет и принизения език.”
Стоян Атанасов, “Един пионерен роман в българската литература” – “Le Monde diplomatique”, 2006 г., бр. 3

Linia

Към обзорната страница