Public Republic

Димитър Ангелов

Снимка: Pensiero

Август не е най-подходящият месец за сериозни интелектуални разговори, нито за възхваляване на добрия климат. По това време мисленето става нещо като смътно усещане, минимален признак за спокойно, но тежко съществуване.

Разговорът ни вървеше без особен интерес за мен до момента, когато той започна да разказва една любовна история, която в началото […]

Мирела Иванова

Снимка: Pensiero

Една чужденка на прага,
стои вцепенена, взира се втренчено –
връхлитат неонови градовете,
корабите по Елба и дъжделивият сумрак
из уличките на Бланкенезе, лицата сияйни,
Чиле хаус и фериботите,
бавни реки като бавна
и всепроникваща синеокост –
толкова красота, толкова щедрост,
невъзможно да са за нея.

Румена Шиндлер-Коларова

Снимка: melolou

Да се изпие чашата до дъно –
определена е за бавни глътки.
И жаден да се върнеш
към Началото

***

Ангел Г. Ангелов

Снимка: Tara Sylvia

[…]

 снимка: elichka

едни и същи хора ни подаряват ужаса от случайността
и блаженството на случайността
едни и същи хора ни разпознават в мъртвите ни тела
и ни дават изкуствен дъх от истинско състрадание и неволна обич
по-силна от ръката на съдбата, но по-грубовата и по-невнимателна
от чужденец в страна с изтънчени нрави…
един и същ е този, за когото благодарих и […]

Афоризми от Димитър Ангелов

Снимка: Dimíter Ánguelov

Разказът трябва да бъде като очите на жена, за чието име не си спомняме, но не можем да забравим красотата й.

За красивите неща се пише красиво, а за грозните – грозно. Затова разбираме колко колко са грозни красивите неща у някои писатели.

Мина Стоянова

Снимка: geishaboy500

eла

дъждът те кани

във феерични етюди

в скитнически нюх

в самотата на всеки истински път

ела

Снимка: Yves Lorson

Отидох на пазара за железария.
И купих вериги.
Тежки вериги.
[…]

Димитър Динев

Снимка: Positiv

Защото наоколо почиваха и много от офицерите на Негово величество, разпръснати около Миро като големи шрапнели. Някакъв подполковник от артилерията, който вече не чуваше никакви оръдия; военен лекар от генералния щаб на кайзера, който вече нямаше защо да лекува глухотата му. А също и един действителен таен съветник. […]

Роза Боянова

Снимка: melolou

Когато ти диктуват боговете,
оставяй скромната си мисъл
[…]

Димитър Ангелов

Снимка: Pequena Suricata

Тази тъжна история се случи в едно градче в Бейра Интериор, през една от онези нощи, когато на хората, които не успяват да заспят, не им се иска и да мислят, а още по-малко да живеят, но се вкопчват в живота, също както въздържателите в идеята за въздържателство.

Снимка: dro!d

Студени са раковините
на дългите ти сънища,
скитнико мой.

По белите пътища
на пълнолунните нощи
пълзят отраженията
на прецъфтяващи очи.
Жасмин и портокалов цвят
ронят се.

Спомени перушините си пощят.
И само едно,
заплетено в гладна паяжина перо,
(дали пък с него Есенин не е писал?)
задрасква надеждите на паяка.
Не ме питай - защо…
Да събирам неизказаните ти желания,
сам Господ Бог ме е орисал.

Божана Апостолова

Снимка: Pequena Suricata

Когато думите не спят
и с гняв разяждат ти ухото,
и като залъка баят
ти стържат в гърлото дълбоко,
опитай, изхвърли навън
езика на страха и дишай,
додето като в стръмен сън
откриеш в болката си смисъл.

Димитър Ангелов

Снимка: tanakawho

Целувах и милвах косите й, шепнейки: “Събуди се, Емералда, събуди се…”, когато чух един далечен стон, толкова далечен, колкото времето, необходимо за да се превърне океанът в един емералд: “Не съм емералд*. А ти си капка, изгубена в океана, търсеща своя нюанс. Едно и също нещо сме и никога няма да се срещнем. […]

Иван Вълев

Снимка: Ivan Ivanov

В нощта на Еньовден измий лицето ми с роса,
измий го, мила, от натрупаните грижи.
И превържи ми раните със своята коса,
преди отново слънчев лъч да ме прониже.

Ръцете ми в часа на нежни ласки запомни,
тъй както ваят твоето горещо тяло.
Прикрий ме от световните и родните злини,
когато звездното небе над нас е спряло.

И нека погледът […]

Иван Вълев

Снимка: Yves Lorson

На гарата. Безцелно. Нямам билет за никъде. Полицаят ме оглежда. Не нося багаж. Само малко тъга в очите, но той не я вижда.

Кондукторката на влака за Панагюрище ме пита: “Ще пътувате ли?” Да, ще пътувам. Но не днес. И не за Панагюрище. “Откачен” - мисли си тя, а аз разчитам мислите й.
Пазачът […]

Ясен Василев

Снимка: ardent

След сватбата започнах да се чудя дали наистина съществувам. Започнах да се питам дали не съм просто отражение в прашно (празно) огледало.
Черни сенки, бледи отражения, маскирани лица ме преследват и ме наблюдават. Аз вървя след останалите следи от мен и търся себе си.

Заставам между две огледални стени и хиляди Аз се материализират – […]

Катерина Стойкова

Снимка: ardent

Стой по-далеч от тях!

Постоянно ще те молят за услуги,
пари,
да живеят у вас.

Снимка: Pequena Suricata

- Господи, ще ми се пръсне главата! - тя се гмурна под завивката и разкошните й тициановочервени къдри изписаха странно оплетени йероглифи по възглавницата.
- Защо ми позволи да пия толкова, знаеш колко зле ми става…

Продължи да мърмори, докато не усети неговата неподвижност.

Димитър Ангелов

Снимка: extranoise

Денят беше много слънчев, небето – толкова безбрежно, сякаш всичко останало бе само нищожна и несигурна подпора, като колоните на толкова мостове, които очакват най-малкия знак от Смъртта, за да променят посоката на съществуването си.