Public Republic

Петър Краевски

Снимка: Per Ola Wiberg ~ OFF, Computer crash
***
Видях светулките
по тези брегове
измамната им красота изпитах

Стефан Икога

Снимка: gabi_menashe
Бях там. В самото зараждане на вселената. Онази светлина, неонова, писъците. Помня всичко. Знаех го, още там вътре в мрака. И онова постоянно бучене, монотонно. Помня, че спря. Туп-туп…туп-туп…туп – тишина. Бях никъде, тепърва всичко се появяваше. Аз съществувах за първи път.
Беше отвратително. Спомням си нещо. Един човек, който ми предложи цялата [...]

Екатерина Григорова

Photo: Alejandra Mavroski
*
Това момиченце от Барбадос
с устни на кърмаче
кашля мокро и ме поглежда.
Поглеждам и аз нагоре
и благодаря.
*
Тръгвам. Обувките ми
ритат въздуха като топка.
Сухите ми обувки
някога капеха от дъжда.

Таня Рупел

Снимка: Камен Фердинандов
В дългогодишната ми практика на медицински работник съм се нагледала на какво ли не. Човек привиква с мъката и като че ли нищо не може да го извади от дълбокия транс на тоя всесилен наркотик. И все пак още щом зърнах Крилатия, нещо в него ме грабна. Той дойде в нашето отделение [...]

Кристин Димитрова

Снимка: BenedictFrancis
Случайно го видях на летището. Обикаляше напред-назад с нещо като минимален букет от синчец и поглеждаше към таблото. Едва го познах. Поколебах се, но все пак реших да му се обадя. Устата му се усмихна, а очите му се отклониха настрани извинително. Очаквал тъща му да кацне от Варшава. Носела им килим за [...]

Живка Симова

Снимка: doug88888
Той често ходи в дрехи
поръбени от луната
тъгата му ражда сенки
или затваря сила
мъжът в бяло очаква

Николай Бойков

Photo: tomt6788
на Емо
От мене всичко можеш да очакваш.
Мога да ти дам и слънцата и луните,
защото те си принадлежат взаимно.
Мога да ти дам и къщите и вещите,
защото те принадлежат на другите.
Мога да ти дам и любовта,
защото тя принадлежи на теб.

Владимир Левчев

Photo: miyukiutada
И ще познаят всички дървета, че Аз, Господ, високо дърво снишавам, ниско дърво издигам, зелено дърво изсушавам, а сухо дърво раззеленявам. . .
Езекиил; 17,24
Тъй каза Господ Бог на тия кости: ето, аз ще въведа във вас дух – и ще оживеете.
Езекиил; 37,7
Дали е земетръсът,
който
разби стените ни и здрача?
Дали е небосводът,
който
разпука болните клепачи?

Ина Иванова

Снимка: mikesalibaphoto
Случи се точно по време на обедната почивка, в най-сънливия, предсказуем и равен час. Тъкмо отгризваше от вечния сандвич с бекон и горчица, когато познат силует бодна периферното му зрение и го накара да скочи с малко тромаво, неоттренирано движение от стола.

Петър Чухов

Photo: Temari 09
Себелюбив до далтонизъм,
с мъка различавам
разноцветните ти влюбвания.
Короните на твойте появявания
и редките светкавици на ярост
над гласа ти
унило украсяват стаята.
Часовникът
ги преподрежда.

Яна Букова

Снимка: Per Ola Wiberg ~ OFF, Computer crash
…
Така се роди Манол изтърсакът, със стиснати юмруци и широки рамене. Излезе с отворени очи, но раменете му се заклещиха и остана така, увиснал между света и утробата, мълчалив, очаквайки някой друг да вземе решение. И бабата, която го израждаше, си спомни проклятието и плю върху жаравата, [...]

Стефан Иванов

Photo: Rob Lee
чета
на два метра
или колкото са там
от компютъра

Нели Методиева

Photo: MissTurner
Печат от небето
е любовта ти
по всички страници,
които обръща вятърът
така бързо.
Не зная дали не са празни,
неписани.
Докоснати от съдбата
с крило на птица
и после изтрити от длани,
от сълзи
замъглени…
Искам дъхът ми да отвори там,
където се срещаме
и светлина прояснява буквите.
Обещай ми, че няма да забравя
как се чете животът,
докоснат от устните ти.

Живка Симова

Снимка: Живка Симова
нужен ми е хоризонтът над реката
ще идвам тук през всичките животи
ще бдя и разпознавам без умора
Джото Донатело Брунелески
ще съзерцавам покривите карамелени
ще бъда мрамор по апсидите
пазител на световната “Уфици”

Дора Желязкова

Photo: Wolfgang Staudt
трето око отваря любовта
когато благосклонно е кацнала на рамото ти
и склонила главица шарена птица
хитровато примижала с едното око
затова очите са три -
вашите общи очи
понякога пее
на ухото ти
и тогава си полуглух от сладките трели

Пабло де ла Торриенте Брау
Превод от испански: Димитър Ангелов

Снимка: Alejandro Morales-Loaiza
Една нощ, когато бях в затвора, се случи най-странното приключение в живота ми, пълен с необикновени събития и изключителни вълнения.
Това беше нощта, когато, изпълнявайки мъчителните задължения на наказателния устав, ми се наложи да прекарам едно монотонно и почти страшно дежурство, изпълнено с тягостно напрежение, [...]

Захари Карабашлиев

Снимка: ma cristina di martino
Събужда ме някакво тръсване на автобуса. Понечвам да сваля слънчевите очила, с които съм заспал, но се отказвам – защо да издавам, че съм се събудил.
Гледам я.
Полуобърната към мен, моята спътница е отпуснала глава до собственото си отражение в стъклото на автобуса, а зад нея препускат дървета, слънчогледови поля, [...]

Станислава Станоева

Снимка: jenny downing
светулки си купуват гориво
по цени на едро
няма светлина в края на тунела
си помислих
и всички ме лъжат (дори Господ)
да продължа да вярвам

Димитър Кенаров

Photo: suchitra prints
Докато я доях, трябваше да внимавам да не се изсере.
Случваше се, замислен за някоя метафора, да не забележа
как анусът й се разтваря като око и изведнъж отвътре
се изтъркулват топчета обсидиан: едри черни сълзи
в топлото мляко. Горчива захар. В началото се ядосвах,
исках да я ударя с юмрук по хълбока, да я изритам,
защото болката [...]

Виргиния Захариева

Photo: COCOMARIPOSA
На пръв поглед няма защо. Почерняла, мускулите ми – дълги хълмове пред огледалото …
Но оттам ме гледа лицето й. Защо така заприличах на нея? Какво е това в изражението й, което прозърта зад рехавата ми тъкан?