Public Republic

Марина Ивановна Цветаева
/ 26 септември / 9 октомври 1892 год. - 31 август 1941 год. /

Photo: strombe
“Кто создан из камня, кто создан из глины, -
А я серебрюсь и сверкаю!
Мне дело - измена, мне имя - Марина,
Я - бренная пена морская…”
Този словесен автопортрет, макар и бегъл, създава усещане за една твърде нестандартна личност. Животът и творчеството [...]

Концерт в памет на Вили Казасян

Снимка: *** Fanch The System !!! ***
На 12.10.2008 в НМА “Панчо Владигеров” арменската общност се сбогува за втори път с маестрото на българската музикална сцена, Вили Казасян. Нещо повече, концертът „Арменска музика и джаз”, своеобразно изпращане на една от най-ярките личности в историята на родната музика, се превърна в [...]

Татяна Тасева

“Знаеш ли колко е тъжно да бъдеш хубавица. Около теб се тълпят мъже и те зяпат. Лепят се за тебе! А кой от тях заслужава внимание, кой истински те харесва?” – търси отговора Дора Габе преди смъртта си. Спомените й обаче не преувеличават въздействието, което са имали двете с Багряна върху българските поети. В [...]

Продължение от III част

“Смерть самых лучших намечает
И дергает по одному.”
Владимир Висоцки
Тези редове Владимир Висоцки посвети на светлата памет на своя приятел Василий Шукшин, също изключително талантлив писател, актьор, режисьор.

25 юли 1980 година
Продължение от II част

На този ден, около 4 часа сутринта, спира завинаги сърцето на Владимир Висоцки.
Той най-много се страхуваше, че ще умре рано и няма да допее песните си. Надбягваше се с времето и заклинаше: “Чуть помедленнее, кони, чуть помедленнее!”

За Андрей Тарковски

Андрей Тарковский

Продължение от IV част
За приятеля Андрей Тарковски разказва друг голям руски творец - поетът Андрей Вознесенски.
Белият пуловер
В нашия девети “б” от 554-то училище дойде един странен нов ученик: Тарковски. Андрей Арсениевич. Разсеян. Косата му беше твърда и здрава като конски косми, лицето - бледо и скулесто. Беше пропуснал една година поради заболяване [...]

Илия Бешков

Снимка: Chris Gin
… Всичко у нас е било спорно: политика, финанси, стопанство, териториална цялост – едничко недосегаемо нещо, едничкото ценно и съкровено достояние на всеки българин е неговият общ единен език, едната негова писменост!
Величието и светостта на Солунските братя се състои в това, че те дадоха на народа ни нещо, което не разединява… [...]

Снимка: ?K?
Смятам, че отговор на този въпрос дава чудесното стихотворение на незабравимия Дамян Дамянов:
9 май 1945
Небето беше нежно като ласка.
Светът по детски се усмихна: “Мир!”
Въздъхна, сне желязната си каска
и смъкна изгорелия мундир.
Светът бе пак такъв - в цивилни дрехи.
В усмивката му светеше тъга.
А върху оцелелите му стрехи
пламтеше оцелялата дъга,
която по един забравен навик
за майски дъжд [...]

Андрей Тарковски
Продължение от III част
Получавайки всички тези напълно заслужени високи оценки, Тарковски безспорно е удовлетворен. Но дали е щастлив?

За личността и режисьора Андрей Тарковски

Режисьорът Андрей Тарковски
Продължение от II част
Може би най-сложният и изповедален филм на Тарковски е “Огледало” /1974 г./ Той е тясно свързан с личните спомени на автора за родния дом, родителите и други близки на сърцето му хора.

За режисьора Андрей Тарковски

Режисьорът Андрей Тарковски
Продължение от I част
Окрилен от постигнатите успехи, Андрей Тарковски създава втория си знаков филм. “Андрей Рубльов” /1966 г./ е проникновено изследване на таланта на великия средновековен художник в една жестока епоха, когато Русия е изтерзана от чужди нашествия и вътрешни междуособици.

Андрей Тарковски /4.04.1932 г. - 29.12.1986 г./

Гробът на Тарковскии в Сен Женевиев дьо Боа край Париж
Това е посвещението на гроба на изключителния творец в руското гробище Сен Женевиев дьо Боа край Париж. Но там са само тленните му останки… Най-важното - духът му - е в неговите произведения, особено във филмите му!

Христо Ботев

Снимка: submarin
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Снимка: suika 2008
На 21 януари се навършат 50 години от излизането на първата стихосбирка на поета, който превърна своето физическо страдание в стих и песен. Книгата носеше заглавието “Ако нямаше огън” /1958 г./.

Хулио Кортасар

Снимка: xip
Харесваше ни къщата, защото освен че беше просторна и старинна (а то днес старинните къщи рухват пред най-изгодната разпродажба на материалите им), пазеше спомените за нашите прадядо и прабаба, за дядо ни по баща, за родителите ни и цялото ни детство.

Емили Дикинсън

Снимка: Super Fantastic
Това беше най-красивата Коледа…

Валери Петров

Снимка: LaraJade
В тази пухкава нощ зад завеската тънка
спиш дълбоко ти, моя любима,
[...]

Христо Ботев

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
“Търпи, и ще си спасиш душата?!”
Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой [...]

Александър Петров

Снимки: emdot
Ако всички по целия свят
протегнем ръце, ще се срещнем…
Ще остане далече назад
студеният вятър… и есен…
И тогава надежда ще има
навярно през цялата зима…
Много ли струва това –
да протегнем на някой ръка?
Ако всички на тази земя
погледнем за миг към звездите,
ще открием, че пада една
като детска сълза от очите…
Ти звездата не можеш да върнеш,
но можеш дете [...]

Милена Лилова

Снимки: Rossina Bossio B.
На едно шумно и южно пристанище
моя късна любов, ще те чакам.
Седем кораба бели ще срещна,
седем бели луни ще изпратя.